Анко Иванов е доктор по философия

 

 

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ПО ГОРЕЩАТА ТЕМА ЗА БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ СЛЕД ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 1944 Г.

Брой 7-8, юли-август 2020

 Всички историци изследователи са съгласни, че в България от 1923 г. се води жестока гражданска война. Жертвите са и от двете страни на барикадата. Проблемът за убитите без съд и присъда има юридическа и морална страна.

 


Доказана истина е, че след Девети септември 1944 г. са избити без съд и присъда лица с тежки престъпни деяния срещу антифашисткото движение. Това е било незаконна разправа на възмездие, на отмъщение за извършените от тях престъпления.

Убийствата без съд и присъда имат два върхови момента. Първият са убийства непосредствено след Девети септември 1944 г., когато главно по селата партизани извършват незаконна самораз­права срещу кметове, секретар-бирници, полицаи и други, участвали лично в издевателства и убийства на техни бащи, братя и сестри и други близки. В края на септември и през октомври 1944 г. са допуснати убийства без съд и присъда главно в София и по-големите градове на лица от средния и висшия държавен полицейски и политически апарат. Това се извършва с мълчаливото съгласие от милиционерски началници или местни представители на новата отечественофронтовска власт.



Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор