„ТРЕВОЖА СЕ ЗА ПАРТИЯТА, ЗА НЕЙНОТО ЗДРАВОСЛОВНО И ИДЕОЛОГИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ“

Брой 9-10,септември-октомври 2020

 Т.нар. опозиция в БСП... те не са опозиция, те имат различни виждания. Това винаги е било. Но това е вътре, в салона на „Позитано“, в Националния съвет. Вън, на улицата, ние сме всички единни по отношение на сегашна България ‒ по отношение на тези, които сега я владеят, на мафията, на бедността, на загубените 2 милиона млади хора, които са в чужбина и част от които няма да се върнат... Исках да видя това чувство за общност на идеите.


 

‒ Джеки, какво става с нашата любима партия, особено в последно време, как би тълкувал това, което се случва?

‒ Първо, искам едно нещо да подчертая пред камерата – аз съм гражданин, вън от всякакво съмнение. Нямам никакви амбиции – нито властови, никакви амбиции. Само че тази партия ми е в сърцето още от моето юношество.

През ноември тази година ще станат 80 години, откакто ме приеха в партията. И то ме приеха вече като ръководител на бойна ремсова група, която извърши онази известна история с опожаряването на кожусите за германската армия край Москва. Ето защо това, което ще ти кажа, блика наистина от дълбината на сърцето ми. То е това, което публикувах в „Дума“ като мелодия, която живее. Човек може да не знае думите, може да не знае теорията, може да не е чел „Анти-Дюринг“ или „Капиталът“ на Маркс, но мелодията, която звучи вече в сърцето на човечеството или поне на лявата част от това човечество, трепти и в мен. Затова е жива.

Моята тревога е за състоянието на партията, за здравословното състояние, за идеологическото ѝ състояние.

‒ Какво е то, състоянието, и диагнозата, която ти поставяш?

‒ Моята тревога се опитах възможно най-деликатно да я споделям през годините, цитирайки Есенин, отнасяйки го към Корнелия Нинова. Не съм бил към нея „нито нежен, но и нито груб“. Да говоря с нея както социалист със социалист, или ако трябва да бъда още по-отворен – като комунист с друг лявомислещ човек, да не го оскърбявам с грубост. Това е години наред, до онзи ден, когато видях цирковия спектакъл, наречен „Бузлуджа 2020“ тук, на този „триъгълник на властта“. Как тя успя да вмъкне в този „триъгълник“ Бузлуджа?!

Когато бях млад, имаше един безумен спор, предимно студентски, в левия или полулевия печат – „Чий е Ботев?“. Ами чий е? Сега не спорим. Ботев е на същата вълна, на която са и Гео, и Вапцаров, какво да спорим? Но сега възникна за мен въпросът – а чия е Бузлуджа?

Бузлуджа не подлежи на приватизация. Опитът за приватизация от Корнелия Нинова, към която съм се отнасял винаги много джентълменски, ме вбеси окончателно. Аз разбрах, че те са готови да погребат партията, да погребат нашия идеал, нашия стръмен път – стръмния път на една партия мъченица и грешница! Но стръмен път към далечни хоризонти. Да погребат, да спрат всичко това заради властовите амбиции на една полуграмотна политически жена като Корнелия Нинова! Позволявам си за първи път през живота си да говоря така за нея. Не ви е срам! Да свалят Бузлуджа, да я приватизират и да я свалят в този триъгълник!

Бузлуджа не може да се побере в този триъгълник! Бузлуджа не се побира дори в България! Тя е по-широка от България! Тя не принадлежи на никого, освен на лява България и не може да бъде приватизирана за никакви властови цели!

Тук продължи манията – манията, буквално – на Корнелия Нинова да бъде отрупвана с букети... да ѝ връчват цветя и да я целуват. Бузлуджа е нещо по-сурово, по-величествено, аз бих казал, по-страшно! Бузлуджа – това е сърцето на лява България! Така не се приватизира!

Кой стоеше на трибуната зад Корнелия Нинова? Зад нея – „самодиви в бяла премяна“! Това ли е Бузлуджа? Ако Бузлуджа е на лява България, питам, първо, защо до нея не стоеше лидерът на най-голямата партийна организация в България – лидерът на софийската организация на Социалистическата партия? Защо го нямаше? Огледах се. Защо нямаше други знакови фигури до нея?

Трябва да ти призная – не ме считай за догматик, никак. Но сърцето ми се възрадва, когато най-сетне сред трикольорите видях и червени знамена. Но тези червени знамена носеха само стилизираната роза на БСП. Бузлуджа не е собственост не само на Корнелия Нинова, тя не е собственост и на БСП. Аз исках да видя там червени знамена и със сърпа и чука, но не видях такива. Исках да видя червеното знаме с лика на Че Гевара, но него го нямаше.

Исках да видя на трибуната не само Корнелия Нинова, но и хора, които я критикуват. Ако тя беше по-дълбока в своето мислене, в своето стратегическо мислене, тя трябваше да има отляво и отдясно нейни партийни противници, т.нар. опозиция. Те не са опозиция, те имат различни виждания. Това е било винаги. Но това е вътре, на „Позитано“, в салона, вътре в Националния съвет. Вън, на улицата, ние сме всички единни по отношение на сегашна България, по отношение на тези, които сега я владеят, по отношение на мафията, по отношение на бедността, по отношение на загубените 2 милиона млади хора, които са в чужбина и част от които няма и да се върнат в България.

Така че вън, на улицата, вън от „Позитано“, ние сме единни, там ние не сме един на друг врагове. Исках да видя това чувство за общност на идеите. Тук, щом като сваля тя Бузлуджа от мястото ѝ в този триъгълник, да видя и лидера на АБВ, да видя лидера на Комунистическа партия, да видя, ако щете, безпартиен ляв човек, да видя знакова фигура. Ние имаме и академици, и професори, и велики автори, и велики художници, и големи политици, които не са членове на партията, но които са леви хора. Бузлуджа е и тяхна. Тя иззе всичко, затова аз съм бесен, ама наистина бесен от нейното чувство за политически такт и за това какво е Бузлуджа. Тя не го е разбрала. Тя мисли, че Бузлуджа е една поляна, на която трябва да ѝ се поднасят цветя и тя да бъде целувана от бабички, дошли с патерици, едва изпълзели на патерици, за да ѝ дадат цветя и да я прегърнат. И всичко концентрирано върху нея!

Не мога да не протестирам
срещу тази груба приватизация на Бузлуджа

Искам да кажа – може и това да звучи грубо, досега не съм си го позволявал – Бузлуджа не е „Техноимпекс“, не подлежи на приватизация от никого! Тя принадлежи на историята на България и на историята на българската левица!

Искам още да кажа. Премълчавах дълго време нейната липса на чувство на дълбока привързаност към този – повтарям – стръмен път, който нашата партия извървява повече от 100 години, много стръмен път, с много жертви, с много кости, с много грешки, с много грехове! Но винаги, рано или късно, дълбоката партия, както сега се говори за дълбоката държава – дълбоката партия винаги е надделявала.

Веднъж дадох пример, който публикувах в „Дума“, за изборите през 1932 г., общинските избори, с вече напълно унищожената Българска комунистическа партия, хората ‒ избити или по затвори, или в емиграция, партията няма повече от 1000 члена в цяла България – 1000 души! И тогава партията спечелва общинските избори в София, т.нар. Софийска комуна. Тя трая само една седмица тази комуна. Но тази седмица, преди правителството да анулира изборите, говори за дълбоката партия. Тя е дълбоко, в дъното, тя няма да позволи горе, на повърхността, на малките вълнички да си играят със съдбата на лява България!

Давах един пример, който дълго време премълчавах, който тогава ме хвърли наистина в отчаяние. Мен лесно не могат да ме отчаят. Аз съм преживял абсолютно всичко, което може да преживее в условията на фашизма един комунист и още повече евреин – всичко, което ми се полага по ценоразписа на Дядо Господ – и лагери, и смъртна присъда, и партизанство, и побоища, и в ръцете на Гешев (тогавашния)! Всичко съм преживял, дето се казва, цялата рецепта открай докрай съм я изгълтал. И си глътнах езика…

‒ Защо?

‒… когато при мен, тук, в този дом, в който сега говорим, на моята трапеза, която е гостоприемна трапеза, седеше вицепрезидентът на Бундестага на Германия, една жена от партията на зелено-червените. Известно е, че в Германия зелените са червеникави... Тя седеше до мен – вицепрезидент на Бундестага! Тя беше за един ден, само за да ми дойде на гости. Тя каза: „Бих искала да се видя с лидерката на вашата партия, така, за половин час да поговорим.“

Аз казах: „Няма проблем“ и звъннах, и ѝ казах: „Корнелия, при мен е вицепрезидентът на Бундестага. Тя иска да се видите за малко“. „А, не, днес нямам време, нямам възможност, имам да полагам венец в дома на Благоев“. Цял ден тя има да полага венец.

Кой политик ще се откаже, аз бих казал, от шанса да говори с вицепрезидента на Бундестага? Да станеш близка с него, да кажеш няколко думи, да отговориш на няколко въпроса и тя да ти отговори на няколко въпроса? Тя това отказа. След което, колко пъти научавам, тя часове седи и говори с американския посланик. Знае ли тя, че е длъжна още на другия ден във вестник „Дума“ да даде съобщение, че се е състоял разговор, какво е разговаряно? Това е задължително!

Когато Макрон звънне на Путин, говорителят на Путин на другия ден излиза с декларация, че се е състоял телефонен разговор между Макрон и Путин. Така ли се разговаря ‒ при закрити врата ‒ с американски посланик? Без да дадеш на членската маса веднага обяснение, че си била посетена и сте говорили това, това и това? Може да премълчите нещо, винаги човек премълчава нещо. И сигурно и Путин, и Макрон премълчават нещо. Но те знаят, че са длъжни да обявят тази среща.

Какви са тези нейни срещи, как си го позволява? С американския посланик тя има много пъти време да се види, но няма време да се срещне с вицепрезидент на Бундестага, който е наш, на нашата партия, на моята партия съюзник!

‒ Ти казваш, че приватизират Бузлуджа. Аз по друг начин се опитах да разчета това събитие... Според мен тя заряза Бузлуджа. Тя в своето изказване не спомена нито една дума за Бузлуджа. Нито една дума! Никой от изказващите се също не направи това... Като че ли я няма в историята тази Бузлуджа. Не е ли така? Това – първо. Второ, в публичното пространство тя заяви, че Бузлуджа няма да се състои, тъй като министърът на здравеопазването е забранил събора поради коронавирусната пандемия. Няколко дена след това министърът излезе с писмото, с което е отговорил... и в което се казва, че той не спира провеждането на събора, но трябва да се съблюдават правилата, които са необходими при подобна пандемия. За какво иде реч тук? Трето – тя преди 10-15 дена, така изведнъж, реши „да направи обединение на левите сили в България“. Специалисти, запознати с темата, видни политици се учудиха, защото там, на срещата, не виждаха тези знакови фигури – една част от които ти изброи тук, които са водачи на едни или други леви движения, леви партии и т. н. ...Какво единство на партията, на лявото политическо пространство може да има, когато на трибуната нямаше техни представители. Нямаше представители на другомислещите в партията, а имало единение.

‒ Искам нещо да прибавя. Ти казваш, че тук, на триъгълника, дето го наричат…

‒ На властта.

‒…мръсния триъгълник на властта, не е споменала Бузлуджа. Искам да ти кажа, че миналата година аз поместих пак в „Дума“... и пак благодаря на „Дума“, че ме помества, въпреки всичко, не ми е отказала мате­риал... публикувах за миналата Бузлуджа. Тя тук не спомена Бузлуджа. Но тя и там, на Бузлуджа, не спомена смисъла на Бузлуджа! И затова писах, че тя говори общо взето добре, но не каза 4-5 важни думи, като имам предвид къде се изговарят тези думи.  На другия ден тя ми се обади: „Кои са думите, които не съм казала?“ Казвам, като се видим, тогава ще ти ги кажа, трябва да ги научиш първо тези думи да ги казваш.

Така че тя тук не спомена Бузлуджа, но и на Бузлуджа не спомена какво е Бузлуджа, защо я има Бузлуджа. Какъв символ е Бузлуджа.

Какъв исторически символ е Бузлуджа

Да, не е обикновено нещо, Бузлуджа е сравнима с Шипка като символ. Шипка не е просто географско място, Шипка е символ! Бузлуджа е символ. Тя не каза петте важни думи за този символ, за какво сме там, на Бузлуджа! Защо идват, повтарям пак... Защото видях и ми се доплака, видях я по телевизията бабичката, която едва изкачваше, за да се качи на Бузлуджа.

Сещате ли се бе, другари, да има тук и там някакъв автобус, който да закара бабичките на Бузлуджа, да не ги кара на патерици? Сетихте ли се останалите още малко живи участници в много кървавата съпротива в България ‒ много кървава, много страшна, много народ остави костите си по Балканите ‒ сети ли се да каже еди-къде си ще чакат 3 автобуса за тези ветерани, да не идват с патерици, с бастуни и т. н. на Бузлуджа? Сети ли се тя? Тя няма никакво чувство на връзка! На мен ми омръзна, даже съм в известен смисъл на думата ревнив, като само се говори: младите, младите, младите. Ами правете си партия на младите!

Ние бяхме ремсисти и бяхме млади, но никога партията не подчертаваше РМС, а пък другите са отписани. Аз не искам да ме отписват. Още няма смъртен акт, не е издаден смъртният акт за мен. Ще бъде издаден някой ден.

‒ Искам малко да надхвърлим темата, чисто партийната, тя е пак свързана с партията. Какво мислиш, Джеки, за участието на социалистите в общите протести ‒ организирано или не? Питам те, тъй като тя призовава да участва БСП в общите протести. Какво носи на партията участието ѝ в тях и дали не отнема нещо? Какво отнема евентуално, защото този въпрос възниква пред социалистите?

‒ Първо, не съм сигурен, че ти е точен въпросът. Партията не участва като партия. Никъде тя не се легитимира в цялата тази масовка като участие на Българската социалистическа партия. Може да има социалисти и социалистки, които да участват...

‒ Извинявай, ще те прекъсна. Тя първия ден излезе на протеста и заяви: БСП подкрепя протестите, ние сме с вас!

‒ Толкова, да, подкрепя. Но дали участва или не участва, кои от БСП участват, кои не участват – за всички ни е ясно, че е нееднозначен анализът. Там има всякакви. Има и леви, има и десни. Има… ами този, как се казваше арменецът, който е там?

‒ Бабикян.

‒ Да, Бабикян. Ами аз мисля, че на тази трибуна на Бузлуджа до Корнелия трябваше да бъде Бабикян. Щом като другите тя не кани, трябваше да покани Бабикян. Бабикян, който кани американския флот да си има база в Бургас и във Варна, за да ни брани от тези „лоши“ руснаци.

На кого не е ясно, че на другия ден, след като започнаха тези демонстрации пред президентството, първият благослов дойде от американското посолство? Трябва да си глупак, за да не разбереш, че те се опитват да възседнат това нещо, защото трябва да се спре „Турски поток“, наречен „Балкански поток“, трябва да се спре АЕЦ „Белене“, трябва да се спре руският газ, трябва да се сложат, както иска Бабикян, флотски единици на американците, които да ни пазят, щото ден и нощ всеки момент тези „лоши“ руснаци ще нападнат България и ние ще се окажем беззащитни без Бабикян и без американската посланичка от турски произход.

Какво да ви кажа? Това са тези протести. Дано да успеят в главното – да свалят това вредно за България правителство. Иначе самото това движение е толкова шарено, че аз не знам кой накъде е. Затова на мен ми хареса един лозунг срещу правителството, който прочетох:

„Няма леви, няма десни, всички сме бесни!“

Това съм готов да го приема, има всякакви хора там – и леви, и десни. А освен всичко друго слиза и президентът, когото не мога да подозирам в някакви други амбиции, освен амбицията да бъде един президент на демократична и социална България. Това е. Така че това ми е отношението. Какво отношение? Нито ходя, гледам ги по телевизията. Дано да
успеят... Иначе шаренията е голяма.

Мен ме безпокои не тази шарения, безпокои ме шаренията на „Позитано“, тя ме безпокои, липсата на ясно очертан път. Аз разбирам, че сега главният път, главната политика, основната, стратегическата цел, както през Втората световна война стратегическата цел беше кой ще стигне пръв в Берлин, кой ще окачи знамето си на Райхстага, стратегическата цел на тези демонстрации, ако бъде изпълнена – много добре.

Коя е стратегическата цел на „Позитано“, къде се създава? Аз не съм член, аз съм дори отхвърлен, зачеркнат абсолютно. При което не ме никак заболя, защото дори не знаех, че се издига там моята кандидатура за член на Националния съвет, която не бих приел никога... Човек трябва да си знае и възрастта. Само жените не трябва да знаят моята възраст.

Каква е целта, щом като в Националния съвет се създава изкуствена липса на кворум по заповед на Корнелия Нинова ‒ да станат и да напуснат?! Какви са тези бюрократични игри в тази партия, която някога беше партия на трудовите хора, на работници и на селяни?!? Каква е тази игра да стават по заповед и да напускат, за да няма кворум?! Какви са тези манипулации?!

За мен е… Това ме изпълва с тревога, не дай си Боже, тази партия да спечели изборите и в това състояние да вземе властта! Тя не само ще съсипе България, тя ще съсипе окончателно това, което не можаха нито фашистите, нито главорезите, нито сталинистите не можаха да унищожат! Тя ще унищожи партията!

Това е.

‒ Тъжно завършваме, за съжаление. Да се надяваме, че в тази партия има хора, които ще се вслушат в мъдростта на 98-годишния Джеки Вагенщайн, който е преминал през всякакви изпитания, но както каза, носи все още музиката в сърцето си. Благодаря ти, Джеки.

 

 

„Алтернативен поглед“ по „Поглед“ ТВ

Водещ Румен Петков

29.07.2020

https://pogled.info/tv/alternativen-pogled/anzhel-vagenshtain-tsirkoviyat-spektakal-narechen-buzludzha-2020.118781


Добави коментар


Защитен код
Обнови